Въведение
На 6 май 2012 година се провежда вторият тур на президентските избори във Франция, на който се съревновават социалистът Франсоа Оланд и досегашният държавен глава Никола Саркози, който е лидер на десницата. След първия тур на президентските избори официалните прогнозни резултати излизат със становището, че френският народ е разочарован от политиката на екипа на Саркози за съживяване растежа на икономиката на страната, както и от личния му енергичен стил. Според официалните социологически проучвания Франсоа Оланд има огромен шанс да спечели мнозинство и да стане следващият президент на Франция. На балотажа кандидатът на социалистите Оланд печели изборите и става президент на Франция. Никола Саркози е първият президент на Франция след Валери Жискар д` Естен през 1981 година, който не изкарва втори пореден мандат, т.е. Саркози е първият френски президент от тридесет години насам, който не бива преизбран. Неведнъж в публичното пространство излизат материали, които описват ненавистта на френския народ към своя президент Саркози. Има нещо в поведението на Саркози, което не се харесва, та дори и дразни французите, затова и те не го подкрепят на изборите. Именно личността на Саркози, самото му поведение не се нрави на сънародниците му, а не толкова изпълнението на професионалните му задължения. Френски анализатори доказват, че реформите и действията, които се осъществяват, получават подкрепа от народа, но тогава когато не се споменава името на Саркози, това ще рече, че нетърпимостта на общественото мнение е точно към личността му, а не към политическите му действия.
Ораторът Саркози
Навярно общественото неодобрение към вече бившия държавен глава на Франция, се корени в това, че той категорично засвидетелства в публичното пространство принадлежността си към политическото дясно, което не е правено от никой президент преди него, поради факта, че по-голямата част от французите ревностно защитават своите социални ценности. В кафенетата и изложбените зали на буржоазен Париж често се коментира личността на Саркози, които бива оприличен като „вулгарен”, „обсебен от парите”, „опасен расист” и т.н. По време на мандата си като президент Саркози демонстрира едно различно поведение, което не е засвидетелствано досега и може би затова френският народ не го приема. Трансформациите на социално поведение винаги будят съмнение, неприязън и неодобрение в обществото, което се обяснява от факта, че хората са скептично настроени към промяна на статуквото.
ораторът Саркози
Саркози налага нов модел в президентската институция, той се развежда с втората си съпругата си и се жени за бившия италиански топмодел Клара Бруни, която е настояща певица и актриса. Често Саркози е определян като силно избухлив. Всъщност той е прагматичен, инициативен, енергичен, медийно обигран – това е една нова визия на президентската институция, която не се приема, френският народ засвидетелства предпочитанието си към традиционния политически елит, затова и Франсоа Оланд печели президентските избори във Франция тази година.
Отхвърлянето на новото, нетипичното и дръзкото, в името на традиционното, представлява интерес, затова и обекта на изследване на настоящата разработка ще бъде невербалното поведение на двамата френски кандидати за президентския пост по време на предизборната кампания през тази година. Ще бъде разгледано най-вече невербалното поведение по време на дебата между двамата опоненти преди втория тур. Целта е да се открият неезиковите средства, с които боравят Никола Саркози и Франсоа Оланд, онези неезикови средства, които отблъскват обществото и тези, които се харесват.
Невербалното поведение на Саркози и Оланд по време на медийния дебат преди балотажа на президентските избори, който се осъществява на 2 май от 21 часа.
Медийния дебат няколко дни преди реализирането на втория тур за президентски избори във Франция се излъчва по двете най-гледани френски телевизии, а именно TF1 и FRANCE 2. Според френския институт Медиаметри зрителите на единия телевизионен канал са били тринадесет милиона, а на другата национална телевизия – седем милиона. Изводът е, че дебатът е гледан от около двадесет милиона гласоподаватели.
Първият кадър, излъчен по време на дебата, представя Саркози в гръб, а опонента му Оланд във фас, като Саркози е със заключени в глезените крака. Тази снимка се появява в почти всички френски медии на другия ден, придружена от текст. Какво всъщност казва тази снимка за двамата опоненти? Както вече бе споменато, Никола Саркози е с заключени в глезените крака. Този жест издава опит да се потиснат вътрешната отрицателна нагласа, емоцията, нервността или страха. Според книгата Естествено, тази поза за сядане може да е типична за бившия президент и да му е по-удобна, но тя е от категорията отрицателни жестове и не е подходяща за медиен дебат. Тази поза се възприема от аудиторията като недоброжелателна.
Оланд Саркози
Възможно е и кандидатът за президент на Франция, Франсоа Оланд да е заел тази поза „мъжки вариант заключване в глезените”, но никъде по време на дебата не се излъчва такъв кадър. Позата на тялото е носител на информация за емоционалното състояние на оратора. Оланд през цялото време е много изправен, сякаш дори не седи на стол. С тази изправена поза, той демонстрира решителност и никакво чувство на безпокойство, за разлика от Саркози, който почти през цялото време на дебата е леко прегърбен. Леко прегърбената поза на Саркози докато опонента му говори наподобява жест на подчинение, сякаш слуша някакъв упрек и очаква наказанието си. С тази стойка той позволява на съперника да доминира. Докато слуша опонента си, Саркози ръцете му са сключени в изправна позиция. На пръв поглед този жест говори за доверие. Това е един много често използван жест в ораторското поведение. Според проведени изследвания от Найърнбърг и Калеро относно този жест на сключване на двете ръце, стигат до извода, че този жест говори за отчаяние и чувство на безизходица, а човекът, който го използва чувства отрицателни емоции. Още от самото начало на дебата Саркози използва неезикови средства, които издават неговото напрежение и безпокойство. Още от началото на дебата Саркози е заел неодобрителната позиция на главата. През целия дебат, докато слуша изказването на Оланд, главата му е леко наведена надолу. За разлика от Франсоа Оланд, който през цялото време на дебата държи главата си в неутрална позиция. Тази изправена позиция демонстрира неутрална нагласа, към това, което чува и вижда. Погледът на Оланд през цялото време е насочен само напред, това е „деловият поглед”, той нито веднъж не поглежда „изпод вежди” за разлика от Саркози, който постоянно променя позицията на главата си, мърда веждите си в знак на неодобрение и пуска къси погледи „изпод вежди”. Погледът на Саркози е нестабилен, т.е. поглежда събеседника си, след това измества очи встрани, отново поглежда към опонента.
Ораторър Саркози
Изражението, погледа и зеницата изпълняват модално-емоционална функция, подобна на тази на тона на речта. Бръчките на челото също говорят за нрава на оратора, защото те са предизвикани от различното движение на веждите. Хоризонталните бръчки говорят за невропад, който се учудва на всичко, тъй като учудването е съпроводено с повдигане на веждите. Саркози е образувал такива, но в неговия случай по-скоро това показва прекалена енергичност на жестовете и мимиките. Той постоянно променя изражението си, мести погледа си, усмихва се, за разлика от Оланд, който сякаш е с каменно изражение на лицето и очите.
Саркози е изключително спонтанен и въпреки, че лицето е най-добре контролируемият източник на невербална комуникация, той не успява да маскира преживените емоции и не успява да стимулира такива в даден момент. Този факт говори за искреността на политическата личност, което би могло да се възприеме от аудиторията като положително качество.
Лидерът е горе, а народът е долу, традиционно позициониране в реториката. Разстоянието между ораторът и аудиторията е голямо, затова и е необходимо голяма доза лицевото изражение, резки и мащабни жестовете, придвижването в пространството.
Анализ на невербалното поведение на Франсоа Оланд по време на речта му на 22.01.2012 г.
По време на речта си на 22.01. 2012 година по повод предстоящите президентски избори и неговата кандидатура Франсоа Оланд не е никак толкова сдържан и дисциплиниран, както се представя на дебата броени дни преди балотажа. По време на речта си той използва жестове на ръцете.
Оланд
Позициите на ръцете му по време на речта му са много особени. Насочващите знаци са действия, които указват посока. За разлика от Саркози, Оланд носи очила, а носещите очила се възприемат от много хора като по-умни, прилежни, заслужаващи доверие. Очилата се свързват с интелект и прилежност. Изследвания сочат, че човекът с очила се възприема като сериозен, без чувство за хумор, интелигентен, работен. Много често някои политически личности се появяват пред аудиторията с очила без диоптър, с цел да се превъзмогнат други недостатъци.
Възможно е Оланд да носи очила без диоптър, точно с тази цел да внуши невербално на френския народ, че той се разграничава много от опонента си. Вероятно е това да са очила с диоптри.
Заключение
Двамата претенденти за президентския пост на Франция се различават по много критерии. Никола Саркози е енергичен, не е сдържан, понякога е гъвкав е, но е и избухлив. Опонентаът му Франсоа Оланд през цялата предизборна кампания демонстрира спокойствие и непоколебимост. Франсоа Оланд е изградил своя политически образ като антипод на своя предшественик, успял е да улови точно онези щрихи от поведението на Саркози, които са отблъснали симпатиите на френския народ. Оказва се, че неговият образ е точно това, от което се нуждаят французите и затова може би го избират.
Библиография:
Морис, Д. Жестове и поведение. Въведение в езика на тялото, Изд. Сиела, С., 2007.
Пийз, А. и Гарнър, А. Езикът на тялото. Скритият смисъл на думите, Изд. Сиела, С., 2000.
Руменчев, В. Невербална комуникация в публичната реч и деловото общуване, Изд. „Св. Климент Охридски”, С., 2006.
Използван видео материал:
http://www.youtube.com/watch?v=Fhv1VVCRrJY&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=7_lbMQDdfDIhttp://www.youtube.com/watch?v=cJf6rWhiQV4
http://www.youtube.com/watch?v=cJf6rWhiQV4
© Симона Сергеева Кортова, специалност Връзки с обществеността, ФЖМК.
Публикацията се прави със съгласието на студента. Позоваването на автора и източника е задължително.